Средствата ще се харчат от непрозрачната "Държавната консолидационна компания", която е към министъра на икономиката
С решение на Министерският съвет Държавната консолидационна компания (ДКК) получава допълнително 500 млн. лв. от държавния бюджет. От съобщението на правителствената пресслужба не става ясно за какво ще се използва въпросният половин милиард, а се казва само, че с тази сума ще бъде увеличен капиталът на ДКК.
На практика, в изпълнение на последните промени в Закона за водите, управляващите явно са решили именно ДКК да възлага обществените поръчки за поддръжка и реконструкции на хидротехническите съоръжения в страната. Проблемът е, че Държавната консолидационна компания е може би най-неподходящата структура за управлението на този финансов ресурс - непрозрачна е, няма опит в поръчки... А това реално освен безопасност ще е и наливане на половин милиард лева в строителни компании - нова скъпа дотация с пари на данъкоплатците след санирането. Другият порок е, че липсва информация защо сумата е толкова голяма, защо се дава накуп, кои конкретни обекти ще бъдат ремонтирани и как са избрани...
Новият отговорник за язовирите
Приетите на 20 юни законодателни промени, с които ГЕРБ и "Обединените патриоти" обещаха най-накрая да сложат ред в хаоса при управлението и поддръжката на язовирите, предвиждат Министерският съвет да определи държавно търговско дружество, което да осъществява ремонтите и поддръжката на язовирите независимо от собствеността им. В случая това е именно ДКК - тя ще възлага ремонтите и реконструкциите на язовири, като основен момент тук е, че разходите ще трябва да бъдат възстановявани от собствениците на язовирите - държава, общини, НЕК или други. Извън обхвата остават водоемите, които са отдадени на концесия. За тях в концесионните договори е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера.
В Закона за водите е записано още, че правителството по предложение на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) трябва да приеме списък с обекти, които да се ремонтират. От сегашното съобщение на кабинета става ясно, че такъв е одобрен, но тепърва предстои да бъде публикуван, за да се види към кои обекти ще бъдат насочени милионите. По информация на икономическото министерство в резултат на извършените проверки от ДАМТН е установено, че за 858 язовири са необходими строително-ремонтни мероприятия с цел привеждането им в технически изправно състояние.
"Спешната оценка на разходите за дейностите, които трябва да бъдат предприети от цитираните по-горе язовири, е в размер на около 500 млн. лв. Това е причината Министерският съвет да осигури този ресурс за дейността на ДКК", обясняват от ведомството на Емил Караниколов.
ДКК - многоликият холдинг
Още от управлението на Божидар Лукарски през 2016 г. ДКК започна да се пълни с апортиране на разнородни активи и по всичко личи, че тази стратегията се запазва и сега при Емил Караниколов. Резултатът е холдинг, който обхваща всичко - от кисело мляко, вино и розово масло до бивше летище, военно производство и оръжейна търговия. Компанията все още няма дори собствен интернет сайт, но е собственик на големите оръжейни държавни фирми - като ВМЗ, "Кинтекс" и "Авионамс", както и на редица други предприятия с атрактивни имоти и бизнес. Последна придобивка пък бе "Еко антрацит", чийто капитал в края на 2017-а, при скоростното разпределяне на бюджетния излишък, без особено обсъждане и обосновка бе увеличен с цели 120 млн. лв. По последни данни капиталът на ДКК е 385 млн. лв. и с новото увеличение от 500 милиона ще достигне внушителната сума от 885 млн. лева.
Държавната консолидационна компания се ръководи от Лъчезар Калбуров, Ясен Спасов и Красимир Тенев - назначени още от времето на Божидар Лукарски и възстановени от Емил Караниколов, след като служебният министър Теодор Седларски ги бе отстранил. Те не са дали нито една пресконференция или отчет пред обществото за дейността си.
Любопитно е, че формална причина за рокадата по времето на Седларски бе продажбата на сграда от дъщерна компания на ДКК - т.нар. Дом на виното, който е част от включения в забранителния списък за приватизация Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки. Става дума за апетитния терен в близост до фабриката на "София БТ" на столичния булевард "Цар Борис Трети". След проверка се установи, че продажбата е била без търг или конкурс, като купувач е именно "София БТ", част от "Булгартабак", свързван с Делян Пеевски.
